Постинг
20.05.2009 21:22 -
Днес е последния ден, в който използвам думи..
Автор: buboleche
Категория: Други
Прочетен: 2254 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2009 12:48
Прочетен: 2254 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 21.11.2009 12:48
1. Днес беше един прекрасен ден! Напоследък имам все по-малко свободно време. Това, с което плащам за заетостта, установих, че за мен е особено важно. Движението. Разбирам, че каквото и да ме правят трудно ще умра, но липсата на движение за мен е равна на смърт. Физическа, душена, психологическа, всякаква. Не се ли движа, да ходя, да тичам, да обикалям с километри, да се трепя в някакви необичайни пози, не съм жива. Амин!
2. Все пак днес реших да походя пък каквото ще да става и по този случай влизайки в метрото видях едно момиче с облечено с черна блузка с къс ръкав, на която пишеше "Аз обичам Ники!". Малко се бях сговнила от сутринта, но това ми оправи настроението.
Тъпо ми беше само, че хората въобще бяха толкова заплеснати в някакви глупости. Все едно гледах някакви восъчни маски, безкръвни, в които няма капка живот, капка радост, само угриженост, затвореност в себе си и злоба.
3. Сетих се за две ситуации, които много обичам. Първата, както си стоя изведнъж някакво прозрение да ме удари в главата. Все едно стоя и си блея, а едни влак се задава насреща ми, удря ме челно, прави ме на кайма и после се събирам парче по парче. Втора ситуация, в която аз пак така невинно си седя, някъде под някой балкон, и една сакция пада върху главата ми, треска ме също подобаващо, вият ми се звездички и си казвам: нали искА цветя? Ето ти цветя, че и лалета, розовички, мммм, бонбон!
4. Мислих и за моите луди сънища. Най-обичам да когато сънувам, че летя. Имало е вариант и да падам със страшна сила. Мисля си как ще се разпльокам на цимента и нищо няма да остане от мен, какво ли е да си мъртъв?, обаче почти не допирам земята, приближавайки я се превръщам в дим и се разсейвам над повърхността, за да се събера пак в чист и неопетнен вид някъде отстрани. Другия вариант на летене е много готин. Първоначално тръгвам от високи места за да съм напред с материала височина и скорост, а после вече се научавам да потеглям и от земята. Веднъж един цял сън обиколих цяла София по задачи летейки. Всеки път като литвам се страхувам, че нещо може да съм се повредила, двигателя да не запали и да не успея да се вдигна от земята, а разчитайки на летенето съм преценила времето до секунда и ако се наложи да стигна до крайната цел пътувайки по друг начин, ще закъснея. И всеки път се притеснявам, че може да забравя как се лети или нещо да забравя и да се размажа на земята. Затова веднъж като летях сънувайки, сънувайки си казах - Много летя, Бориславо, не предизвиквай съдбата.
5. Благополучно стигнах до работа. Краката ми са целите в плюски и лепенки. И все пак не ги разбирам тия дето не излизат без колите си. Също така не разбирам и тия, които отиват във фитнеса не да тичат на пътеката, а да ходят. Пречкат ми се само. Веднъж на една тръгнала да се разхожда по пътеката и казах да вземе да се разхожда по магазините, мамка и мръсна, по улиците да се разхожда, какво ми е дошла във фитнеса. Абе напсувах си я направо. Тази година като отидох на фитнес (сещам се да ходя веднъж годишно), съзрях едно животно, което и миналата година си беше 100 кила и тая също. Ходила цяла година на фитнес редовно. Това пък също не го разбирам и нямам обяснение.
6. Ситуация:
- Това ли е Мая, дето миналата година мъжът и дойде с любовницата си тук?
- Не, на тая Мая мъжър умря преди две години, но вече си има гадже.
- А той от какво умря, от рак ли?
- От близки и познати, от каквото умират всички хора.
7. Проведох няколко много приятни телефонни разговора. С Марта, която днес си оперира носа (не на изплащане) и на обяд точно беше излязла от упойката. Говореше като пияна: добле съм. С друг, който се притесни, че съм казала, че ще се прибера към 4-5 часа, а не съм се прибрала, с трети, с който се посмяхме и уговорихме за свършването на една работа и още, но да не ги описвам детайлно.
8. По повод държавния резерв и други поводи, установи се, че всяка работа трябва да бъде свършена за вчера. Това са крайните срокове. Дупе да ми е яко.
9. По друг повод, установих, че това е най-големия хуй, който може да си вкара човек, еле пък жена, но е късно да се дава на заден.
10. После най-накрая се прибрах в къщи, което означаваше да се завъртя точно за десет минути, колкото да се преоблека и пак трябваше да изляза. Учудващо е, че аз, която съм на 30, седнах да говоря с почти непозната жена, която е на 60 и повече, казах и за какво мечтая (и то оная мечта, която досега само на един приятел съм я казвала и коментара му беше, че е най-хубавата мечта, която е чувал и ми пожелава да я сбъдна) и какво аджаба е важно и има смисъл за мен в живота, как спокойно приемам всякакви абсурди вече и нищо не може да ме изненада, тя какво е разбрала до тук и как преценява моите напъни ..и странно беше, че мислим двете по един и същ начин и се разбираме почти без думи, странно беше някаква магия, която се заформи около нас и хората спряха да говорят и започнаха да ни слушат онемели. Надявам се да са разбрали нещо, защото ние много неща не казахме, те не можеха да се обяснят с думи, можеше само да се усещат.
11. Уморена съм, едва гледам, спи ми се, краката ми са отекли, но исках това да го запиша за да не го забравя, ощипала съм се, че не сънувам. Нещо много хубаво ще се случи, то вече се случва, но сега е началото само, готова съм вече. Както се пееше в една песен на Мадоня "Today is the last day that I"m using words. They"ve gone out, lost their meaning, don"t function anymore.."
2. Все пак днес реших да походя пък каквото ще да става и по този случай влизайки в метрото видях едно момиче с облечено с черна блузка с къс ръкав, на която пишеше "Аз обичам Ники!". Малко се бях сговнила от сутринта, но това ми оправи настроението.
Тъпо ми беше само, че хората въобще бяха толкова заплеснати в някакви глупости. Все едно гледах някакви восъчни маски, безкръвни, в които няма капка живот, капка радост, само угриженост, затвореност в себе си и злоба.
3. Сетих се за две ситуации, които много обичам. Първата, както си стоя изведнъж някакво прозрение да ме удари в главата. Все едно стоя и си блея, а едни влак се задава насреща ми, удря ме челно, прави ме на кайма и после се събирам парче по парче. Втора ситуация, в която аз пак така невинно си седя, някъде под някой балкон, и една сакция пада върху главата ми, треска ме също подобаващо, вият ми се звездички и си казвам: нали искА цветя? Ето ти цветя, че и лалета, розовички, мммм, бонбон!
4. Мислих и за моите луди сънища. Най-обичам да когато сънувам, че летя. Имало е вариант и да падам със страшна сила. Мисля си как ще се разпльокам на цимента и нищо няма да остане от мен, какво ли е да си мъртъв?, обаче почти не допирам земята, приближавайки я се превръщам в дим и се разсейвам над повърхността, за да се събера пак в чист и неопетнен вид някъде отстрани. Другия вариант на летене е много готин. Първоначално тръгвам от високи места за да съм напред с материала височина и скорост, а после вече се научавам да потеглям и от земята. Веднъж един цял сън обиколих цяла София по задачи летейки. Всеки път като литвам се страхувам, че нещо може да съм се повредила, двигателя да не запали и да не успея да се вдигна от земята, а разчитайки на летенето съм преценила времето до секунда и ако се наложи да стигна до крайната цел пътувайки по друг начин, ще закъснея. И всеки път се притеснявам, че може да забравя как се лети или нещо да забравя и да се размажа на земята. Затова веднъж като летях сънувайки, сънувайки си казах - Много летя, Бориславо, не предизвиквай съдбата.
5. Благополучно стигнах до работа. Краката ми са целите в плюски и лепенки. И все пак не ги разбирам тия дето не излизат без колите си. Също така не разбирам и тия, които отиват във фитнеса не да тичат на пътеката, а да ходят. Пречкат ми се само. Веднъж на една тръгнала да се разхожда по пътеката и казах да вземе да се разхожда по магазините, мамка и мръсна, по улиците да се разхожда, какво ми е дошла във фитнеса. Абе напсувах си я направо. Тази година като отидох на фитнес (сещам се да ходя веднъж годишно), съзрях едно животно, което и миналата година си беше 100 кила и тая също. Ходила цяла година на фитнес редовно. Това пък също не го разбирам и нямам обяснение.
6. Ситуация:
- Това ли е Мая, дето миналата година мъжът и дойде с любовницата си тук?
- Не, на тая Мая мъжър умря преди две години, но вече си има гадже.
- А той от какво умря, от рак ли?
- От близки и познати, от каквото умират всички хора.
7. Проведох няколко много приятни телефонни разговора. С Марта, която днес си оперира носа (не на изплащане) и на обяд точно беше излязла от упойката. Говореше като пияна: добле съм. С друг, който се притесни, че съм казала, че ще се прибера към 4-5 часа, а не съм се прибрала, с трети, с който се посмяхме и уговорихме за свършването на една работа и още, но да не ги описвам детайлно.
8. По повод държавния резерв и други поводи, установи се, че всяка работа трябва да бъде свършена за вчера. Това са крайните срокове. Дупе да ми е яко.
9. По друг повод, установих, че това е най-големия хуй, който може да си вкара човек, еле пък жена, но е късно да се дава на заден.
10. После най-накрая се прибрах в къщи, което означаваше да се завъртя точно за десет минути, колкото да се преоблека и пак трябваше да изляза. Учудващо е, че аз, която съм на 30, седнах да говоря с почти непозната жена, която е на 60 и повече, казах и за какво мечтая (и то оная мечта, която досега само на един приятел съм я казвала и коментара му беше, че е най-хубавата мечта, която е чувал и ми пожелава да я сбъдна) и какво аджаба е важно и има смисъл за мен в живота, как спокойно приемам всякакви абсурди вече и нищо не може да ме изненада, тя какво е разбрала до тук и как преценява моите напъни ..и странно беше, че мислим двете по един и същ начин и се разбираме почти без думи, странно беше някаква магия, която се заформи около нас и хората спряха да говорят и започнаха да ни слушат онемели. Надявам се да са разбрали нещо, защото ние много неща не казахме, те не можеха да се обяснят с думи, можеше само да се усещат.
11. Уморена съм, едва гледам, спи ми се, краката ми са отекли, но исках това да го запиша за да не го забравя, ощипала съм се, че не сънувам. Нещо много хубаво ще се случи, то вече се случва, но сега е началото само, готова съм вече. Както се пееше в една песен на Мадоня "Today is the last day that I"m using words. They"ve gone out, lost their meaning, don"t function anymore.."
Аз предполагам какво може да е :))) Всъщност, каквото и да е - щом те и ще те прави щастлива - от това по-хубаво няма!
цитирайне е онова и няма нищо общо с него. Нещо свързано с мен самата е, но не може да се обясни. Пожелавам ти да го почувстваш. :)
цитирайЕ, явно предположението ми не е правилното. Нищо де, ти си знаеш. Благодаря ти, Буболече! Ами, ако се сбъдне и на мен, как да разбера, че е същото, което ти си ми пожелала :)))
цитирайПросто един от онези прекрааааааааасни дни, за които няма никаква специална причина! Най-страхотното усещане, просто си щастлив, без да знаеш защо-:)))
Хахаха, страхотно!Поздрави и все такива дни да ти се редят занапред! лято е!
цитирайХахаха, страхотно!Поздрави и все такива дни да ти се редят занапред! лято е!
не може да се сбърка. :)
Тотони, не е от ония дни, за които няма специална причина. Има и не е само една.:) Поздрави.:)
цитирайТотони, не е от ония дни, за които няма специална причина. Има и не е само една.:) Поздрави.:)
усмихна ме.
.. и все по-хубаво да става :):):):)
цитирай.. и все по-хубаво да става :):):):)
7.
анонимен -
Чакане му е майката
05.06.2009 01:12
05.06.2009 01:12
а после идва и риткането ;)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
