Днес бях на удивителен концерт.. Както всички знаят съм голям фен на класическата филмова музика, така че просто не можех да го пропусна. Признавам, че скоро не съм била на концерт и въобще не съм имала такова преживяване, след което да се чувствам пречистена. Заличена и създадена на ново.
Отидох, подишах невероятна музика, прекрасно изпълнение на оркестъра на радио Класик ФМ, все млади хора, което още повече ме радва, страхотно изпълнение на хОра, много добър подбор на произведения, накратко - не ми се искаше да свършва. Каквото и да си говорим - друго е да слушаш тази музика на живо, да потече във вените ти, да я усетиш с всяка клетка на тялото, да я видиш и чуеш там, където се ражда като звук - нота по нота, инструмент по инструмент, докато се слеят и се получи този изумителен звук като съвкупност.. 
Установих, че съм подценила някои парчета тук, в блога си, пишейки за американската филмова музика, и в най-скоро време ще има трети постинг по темата.
Осъзнах също, че европейското кино може да е по-стойностно като сюжети, но с музиката към американските филми не може да се бори. 
Също разбрах, че въпреки, че началото и разцвета на американската класическа филмова музика, е може би някъде през 40-те години на миналия век, все още и за новите филми се прави същата музика, която просто те отделя от тялото ти, така че ще трябва да включа нещо и от новите неща, които също са страхотни!
Завършвам с едно недооценено от мен парче - "Темата на Тара" от класиката "Отнесени от вихъра".