"Алкивиад велики" на Вера Мутафчиева - поредната книга, която прочетох. Да бях я прочела по-рано, не бих я разбрала, нито преживяла така както сега. Но след предишната книга и след нещата, които преживях, очевидно с идеята да ме научат на нещо... тази книга е парченце от пъзела, който разкрива все повече и повече картината. Каква ще е картината аз знам, но и да кажа - все тая..., всеки сам трябва да го види, обмисли, почувства. Като махнем кожите, които живота ни принуждава да си сложим за всички, независимо бедни, богати, умни, тъпи и т.н. ще остане едно и също нещо, което е в основата на всички неща и което има смисъл, придава смисъл, то е самият смисъл. Има го в книгата, но човек трябва да е дорасъл за да го разбере. Няколко цитата все пак, а Вера Мутафчиева няма какво да я коментирам, няма такива думи, които да изкажат преклонението ми пред нея...


 "Mайките са длъжни да осуетят друго: синовете им да бъдат причина за хорските страдания."

 "Твоят някогашен избор е твоя днешна принуда."

"Човек може да излъже всекиго, освен себе си, Сократе!"

"Съвест ли? Да... Един провинен спрямо етиката себелюбец може и да изтръгне съвестта си,  но пустото място у него, което тя оставя, неизменно съдържа нещо. Ако ли не друго, то - пустота. Нея Алкивиад е длъжен да запълва неуморно, за да не я усеща болно пуста..." 

Толкова.

И аз съм и голям фен :)
Горещо препоръчвам романа й "Предречено от Пагане"
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/20/iz-predrecheno-ot-pagane-ot-vera-mutafchieva.690239

Ще потърся и тази книга :)

електронен вариант, както и аз я прочетох. Иначе "Предречено от Пагане" съм я чела, също незабравима книга...

http://e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=cat_view&gid=476&Itemid=61

Много, много благодаря ей сега ще я погледна :)