Малко след 24 май да напиша един може би неочакван постинг, не за друго, а заради естеството на самата книга, която наистина промени живота ми и то по съвсем реален начин. Но малко предистория всъщност... 
Да си жена, а може би по-точно е да се каже да бъдеш себе си, е трудно в днешни времена, защото постоянно сме обременени с нечии очаквания, предразсъдъци и прочие.. За жените е особено трудно, поне що се отнася до това, че го преживявам лично, но и да си мъж е не по-малко лесно. И двата пола се губим в някакви понятия.. Жените нещо твърде много се амбицирахме да покажем, че сме не по-малко хора от мъжете и така влязохме в един капан на безумно съревнование, умора, тревога, неудовлетвореност.. Мъжете пък се усетиха подкопани и застрашени от нас, жените, и тръгнаха да показват, че са по-мъжествени по най-тъпия начин разбира се, който мъж може да измисли, демонстрирайки мускули, логики, рационалност, лишена от емоция същност. 
Преди не чак толкова много години аз бях все още дете. Така се усещах, неопределена. Знаех, че съм жена, в смисъл от женски пол, но нито знаех какво е това женственост, нито как се руча и в крайна сметка... какво да правя с нея, нито пък знаех как да позаглуша детското в себе си. Тогава срещнах един мъж, който много приличаше на мен, всъщност в последствие си дадох сметка, че напълно, просто другата страна на едно и също нещо.. но толкова силно изявен мъжки полюс, че благодарение и на физическото привличане и какво ли още не, жената в мен най-накрая плахо се събуди. 
Това усещане ми донесе колкото радост, толкова и болка, защото бях свикнала да разсъждавам и действам по мъжки начин, макар и изкривен от биологичните ми дадености все пак, но иначе типично мъжки. Радвах се, че откривам нещо ново в себе си, нещо което съм знаела, че там някъде го има, че все някога ще излезе на повърхността, но когато се пробуди аз просто не знаех какво да правя с него. Усещах женствеността си по-скоро като слабост, отколкото като сила, не знаех какво да правя с нея, как да я екплоатирам така че да има някакъв смисъл от нея, постоянно влизах в някакви борби вътре в себе си...ту исках да я има, исках да се чувствам жена до мозъка на костите си и да се наслаждавам на това с цялото си същество, ту колкото и да не ми се искаше осъзнавах, че този свят не е приятелски настроен към жените, подтиска тяхната същност, изкривява я, вкарва жените в някакви клишета, калъпи, префасонира ги и унищожава тяхната индивидуалност, докато мъж е по-прието да е индивидуалност. Не можех и да дам точно определение на тази част от себе си, която е женствена и на другата, която не изключва мозъка и мисленето. Не можех да разбера коя от двете части е "правилната", моята, тази, която би ме тласкала към саморазвитие, която би ме направила по-хармонична и стъпила здраво на краката си. 
Имаше един период от няколко години, в които изживявах това много болезнено и постоянно люшкайки се от едната крайност в другата. Ядрото на жената в мен започваше да придобива все по-ясни очертания, но все така плахо и рядко му се доверявах.. Честно казано мислех, че това е една губеща част от мен, защото доколкото съществува тя не се поддава на описание, няма логично обяснение, далеч е от всякакви възможни сметки и предвидимости, по-свързана е с чувствата и интуицията, но какво тук значат някакви си чувства и къде е мястото им в този свят, в който рано или късно разбираш, че.. е ясно е какво разбираш. Отрязват ти крилете още преди да си полетял и ти казват, че това е небето.. Е, не е. Имат ли чувствата смисъл? Каква е тяхната роля в живота, освен някой да те използва, когато си се оставил на тях? Това беше въпроса, който най-много си задавах. 
Не знам колко време още щеше да ми отнеме да поставя всичко в ума и сърцето си в ред, да разбера кое кое е, каква роля има и как да ми служи. Но тогава попаднах на тази книга.. Четях я много бавно, защото исках да имам време да осмисля всичко, да си отговоря на всички въпроси, да осъзная всичко и да разбера защо има неща, които ума ми приема и разбира, може би по-точно е да се каже даже оправдава, но сърцето ми, душата ми или както там се нарича отхвърля и прави несмилаеми, невъзможно да се живее по този начин, неприемливи, единственото, което носят и могат да донесат е болка и нищо друго.. Защо ги усещам така? 
И в крайна сметка тази книга подреди всичко.. Разбрах, че ако избера да правя компромиси със себе си ще се вкарам отново в някакъв затвор от който няма излизане. А сега съм тръгнала за навън, макар и едва едва, много бавно и внимателно, да не ме усетят и да не ме върнат в "реалността", в мъжката реалност всъщност. Разбрах каква е ролята и смисъла на женствеността, защо света има нужда от нея, какво е нейното място и защо съществуването днес е сведено до такава безсмисленост. Това не е феминистка книга, това е книга и за двата пола, която единствено може да ни накара повече да уважаваме себе си и да се уважаваме и ценим един друг, мъже и жени. И дава отговор на безкрайно много въпроси, които всеки от нас си е задавал и не е намирал отговор.
Казва се "Жената и нейната дълбинна психология" на Пиер Дако и е книга за всеки дорасъл за нея човек. Не е нужно да я купувате, има я качена в интернет под всякакви формати. Това е книга, която руши граници и бариери и дава криле, наистина, стига да искате да полетите и да живеете пълноценно.
Следващата, която ще прочета е "Психология и вътрешна свобода" пак на същия автор.

Сигурно е така, но не книгата е причината!!!

Сега е момента, това е!
Причините са няколко:
*) Момента наистина е ключов и то за всички ни! Хората по целия свят започват да си задават повече въпроси от когато и да било преди. Явно е, че причините за това са чисто космически - ние сме още пеленачета и не разбираме как и защо, но всички усещаме, че живота ни започна да се променя със шеметна скорост
*) Следващият момент е, че ролята и съдбата на жените по света наистина е подценена и изкривена от векове. Самите жени също много се потрудихте в тази посока през последните 30 години.
*) Следващият момент е, че нашето поколение, на 30-35 годишните точно сега узрява :) Христовата възраст и всички колела на живота по цял свят, сочат 30-35 година като такава преломна възраст.
*) За финал хаоса и натиска в България от години започна да ражда противодействие, за жалост още сме бебета и не знаем, как и какво да правим, но мнозина започнахме да търсим своята си лична посока.

Време ни е - това е!

Колкото повече ни лъжат и натискат толкова повече, ще си спомняме и разбираме важното. :) - Всяко действие има равно по сила противодействие ;)

Хората започваме да се събуждаме. :) Да бавно е, но всяко начало е трудно! Все още не всичко е загубено, за жалост сме пропилели основните ресурси и време, но Природата и Съдбата винаги имат и резерв, и енергия. Точно както човек може да надскочи себе си, но за да му се даде този последен шанс трябва да повярва в себе си и в живота, и да се захване здраво за работа!

Баба Ванга много хубаво го е казала "Не искайте много, защото ще трябва да му платите цената!"

Крайно време е да разберем, че способностите не са привилегия, а отговорност!

неща се случват по едно и също време и това играе роля за някакво пробуждане в хората, но и аз самата така го усещам - не толкова като пробуждане при мен, колкото като узряване на някакви заложени неща и порастване. Все пак се надявам много хора да се пробудят и да осъзнаят причината за сегашното положение в света, а именно бясното състезание за пари, богатство и т.н. все нетрайни неща, ама ходи го обясни..

За да я има, трябва да вярваме в нея - единствения начин да я загубим е да спрем да вярваме!

Светлината, майка Природата, татко Живот и тяхното чедо Съдбата си знаят работата :) Всеки се ражда с мисия на този свят :) Всеки има силата да внася светлина в тъмнината :)

Всеки Човек има значение - така е било, е ще бъде :)

Истината може да бъде временно скрита, но не и погубена :)